Имаме ли основания да се страхуваме от изкуствения интелект?
През миналата година GTP-4 премина теста на Тюринг и бе разпознат като човек. Това се случва за първи път в историята и показва, че взаимодействието на човека с изкуствения интелект е по-голямо отвсякога. От друга страна, това предизвика много философски и етични дебати относно природата на интелигентността и съзнанието.
Какво представлява тестът на Тюринг?
Тестът е създаден от Алън Тюринг в неговата емблематична статия от 1950 г. – Изчислителни машини и интелигентност и е основополагаща концепция в областта на изкуствения интелект. Тестът поставя ключов въпрос: Могат ли машините да мислят?. Този тест е проектиран с цел да оцени дали една машина може да демонстрира поведение, неразличимо от човешкия интелект. Първоначалната идея включва игра, наречена „игра на имитация“, в която машината трябва да може да говори с някого и да го заблуди, че е човек. Ако машината успее да „заблуди“ разпитващия, карайки го да повярва, че тя е човек, тя се смята за преминала теста. В съвремието, този тест вдъхновява разработването на чатботове и виртуални асистенти. Примери са ChatGPT (базиран на моделите GPT на OpenAI), Alexa, Siri и Google Assistant.
В изследване от 2024 година, учените решават да повторят този тест. Те включват в проучването 500 души, които разговарят с четирима събеседници – един човек, програмата ELIZA от 60-те години на миналия век, GPT-3.5 и GPT-4, AI, който захранва ChatGPT. След петминутно събеседване, участниците е трябвало да посочат дали са говорили с изкуствен интелект или с човек. Данните сочат, че в 54% от участниците са приели, че GPT-4 е човек. Човекът е разпознат като човек от 67% от участниците в теста.
Разбира се, този тип тестове срещат и известни критики, базирани на:
- Имитация – критиците твърдят, че преминаването на теста на Тюринг не доказва, че машината е интелигентна. Това само показва, че тя може да имитира човешки разговори, което може да се основава на предварително програмирани модели, а не на истинско разбиране.
- Подвеждане – тестът може да бъде „изигран“. Например, машината може да избягва трудни въпроси или да използва неясен език, за да не бъде разкрита.
- Широка интелигентност – човешкият интелект включва креативност, емоционално разбиране, етични разсъждения и сетивно възприятие. Тестът на Тюринг оценява само способността за водене на разговор.
- Етични аспекти – с нарастващата способност на машините да имитират хора възникват етични въпроси относно прозрачността, доверието и злоупотребата с ИИ.
Като отговор на някои от тези критики, през 2024 г. експерименти с GPT-4 и други напреднали системи показват, че машините могат да водят многоетапни разговори, да отговарят на сложни въпроси и дори да проявяват хумор или емпатия в отговорите си. И въпреки това остават някои философски въпроси, които най-много предизвикват тревога у хората като:
- Може ли машината истински да „разбира“ езика, или просто манипулира символи без смисъл?
- Дали способността да заблудиш хората е правилният начин за измерване на интелигентността?
- Какво ще се случи, ако машините надминат хората по интелигентност във всички области?
АКО ТЪРСИТЕ РАБОТА, разгледайте обяви за свободни работни места НАМЕРИ РАБОТА